съсъхвала

Речник на българския език

1. съсъхвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съсъхвала е производна форма на съсъхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съсъхвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съсъхвала е производна форма на съсъхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. съсъхвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

съсъхвала е производна форма на съсъхвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. съсъхвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

съсъхвала е производна форма на съсъхвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).