съсухряла

Речник на българския език

1. съсухряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съсухряла е производна форма на съсухрям се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съсухряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съсухряла е производна форма на съсухрям се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. съсухряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

съсухряла е производна форма на съсухрям се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. съсухряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

съсухряла е производна форма на съсухрям се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).