съсухрял

Речник на българския език

1. съсухрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсухрял е производна форма на съсухрям се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съсухрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсухрял е производна форма на съсухрям се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съсухрял — мин. деят. св. прич. м. р.

съсухрял е производна форма на съсухрям се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съсухрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

съсухрял е производна форма на съсухрям се (мин. деят. несв. прич. м. р.).