съсухрил си

Речник на българския език

1. съсухрил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съсухрил си е производна форма на съсухря се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съсухрил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съсухрил си е производна форма на съсухря се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).