съсухрил е

Речник на българския език

1. съсухрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсухрил е е производна форма на съсухря се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съсухрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсухрил е е производна форма на съсухря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).