съсухрили

Речник на българския език

1. съсухрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съсухрили е производна форма на съсухря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съсухрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

съсухрили е производна форма на съсухря се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).