съсухрила

Речник на българския език

1. съсухрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съсухрила е производна форма на съсухря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съсухрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

съсухрила е производна форма на съсухря се (мин. деят. св. прич. ж. р.).