съсухри

Речник на българския език

1. съсухри — сег. вр., 3 л., ед. ч.

съсухри е производна форма на съсухря се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. съсухри — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

съсухри е производна форма на съсухря се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. съсухри — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

съсухри е производна форма на съсухря се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. съсухри — повелително наклонение, ед. ч.

съсухри е производна форма на съсухря се (повелително наклонение, ед. ч.).