съсухрели

Речник на българския език

1. съсухрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

съсухрели е производна форма на съсухря се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съсухрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

съсухрели е производна форма на съсухря се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).