състояло

Речник на българския език

1. състояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

състояло е производна форма на състоя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. състояло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

състояло е производна форма на състоя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. състояло — мин. деят. св. прич. ср. р.

състояло е производна форма на състоя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. състояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

състояло е производна форма на състоя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).