състоял

Речник на българския език

1. състоял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

състоял е производна форма на състоя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. състоял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

състоял е производна форма на състоя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. състоял — мин. деят. св. прич. м. р.

състоял е производна форма на състоя се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. състоял — мин. деят. несв. прич. м. р.

състоял е производна форма на състоя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).