състоявал

Речник на българския език

1. състоявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

състоявал е производна форма на състоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. състоявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

състоявал е производна форма на състоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. състоявал — мин. деят. св. прич. м. р.

състоявал е производна форма на състоявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. състоявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

състоявал е производна форма на състоявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).