състарявало

Речник на българския език

1. състарявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

състарявало е производна форма на състарявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. състарявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

състарявало е производна форма на състарявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. състарявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

състарявало е производна форма на състарявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. състарявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

състарявало е производна форма на състарявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).