състарил си

Речник на българския език

1. състарил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

състарил си е производна форма на състаря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. състарил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

състарил си е производна форма на състаря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).