състарил е

Речник на българския език

1. състарил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

състарил е е производна форма на състаря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. състарил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

състарил е е производна форма на състаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).