състарило

Речник на българския език

1. състарило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

състарило е производна форма на състаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. състарило — мин. деят. св. прич. ср. р.

състарило е производна форма на състаря (мин. деят. св. прич. ср. р.).