състарил

Речник на българския език

1. състарил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

състарил е производна форма на състаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. състарил — мин. деят. св. прич. м. р.

състарил е производна форма на състаря (мин. деят. св. прич. м. р.).