състарели

Речник на българския език

1. състарели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

състарели е производна форма на състаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. състарели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

състарели е производна форма на състаря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).