съсредоточило

Речник на българския език

1. съсредоточило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съсредоточило е производна форма на съсредоточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съсредоточило — мин. деят. св. прич. ср. р.

съсредоточило е производна форма на съсредоточа (мин. деят. св. прич. ср. р.).