съсредоточало

Речник на българския език

1. съсредоточало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съсредоточало е производна форма на съсредоточа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съсредоточало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съсредоточало е производна форма на съсредоточа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).