съсичало

Речник на българския език

1. съсичало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съсичало е производна форма на съсичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съсичало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съсичало е производна форма на съсичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съсичало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съсичало е производна форма на съсичам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съсичало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съсичало е производна форма на съсичам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).