съсирил е

Речник на българския език

1. съсирил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсирил е е производна форма на съсиря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съсирил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсирил е е производна форма на съсиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).