съсипете

Речник на българския език

1. съсипете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

съсипете е производна форма на съсипя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. съсипете — повелително наклонение, мн. ч.

съсипете е производна форма на съсипя (повелително наклонение, мн. ч.).