съсипвало

Речник на българския език

1. съсипвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съсипвало е производна форма на съсипвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съсипвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съсипвало е производна форма на съсипвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съсипвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съсипвало е производна форма на съсипвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съсипвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съсипвало е производна форма на съсипвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).