съсипвал

Речник на българския език

1. съсипвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсипвал е производна форма на съсипвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съсипвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсипвал е производна форма на съсипвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съсипвал — мин. деят. св. прич. м. р.

съсипвал е производна форма на съсипвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съсипвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съсипвал е производна форма на съсипвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).