съсипал е

Речник на българския език

1. съсипал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсипал е е производна форма на съсипя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съсипал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсипал е е производна форма на съсипя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).