съсипали

Речник на българския език

1. съсипали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съсипали е производна форма на съсипя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съсипали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

съсипали е производна форма на съсипя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).