съсечала

Речник на българския език

1. съсечала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съсечала е производна форма на съсека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съсечала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

съсечала е производна форма на съсека (мин. деят. несв. прич. ж. р.).