съсечал

Речник на българския език

1. съсечал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсечал е производна форма на съсека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съсечал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съсечал е производна форма на съсека (мин. деят. несв. прич. м. р.).