съсекли

Речник на българския език

1. съсекли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съсекли е производна форма на съсека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съсекли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

съсекли е производна форма на съсека (мин. деят. св. прич. мн. ч.).