сърдили

Речник на българския език

1. сърдили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сърдили е производна форма на сърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сърдили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сърдили е производна форма на сърдя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).