сърби ме

(те, го, я, ни, ви, ги), мин. св. сърбя̀ ме, мин. прич. сърбя̀л ме, несв. Само в трето лице.
1. Изпитвам сърбеж. Сърби ме ръката.
2. Прен. Разг. Имам голямо желание за нещо, не мога да се сдържам. Сърби ме да му кажа истината.
• Хем сърби, хем боли. — Разг. Не съм сигурен в развитието на нещо и затова съм раздвоен между желанието то да се случи и да не се случи.
• Сърби ме езикът. — Разг. Много ми се иска да кажа нещо.
• Сърби ме ръката. — Ще получавам или ще давам пари.
• Чеша се там, дето не ме сърби. — Разг. Притеснен съм и постъпвам необмислено.