сърбах

Речник на българския език

1. сърбах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

сърбах е производна форма на сърбам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. сърбах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

сърбах е производна форма на сърбам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).