сърбала

Речник на българския език

1. сърбала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сърбала е производна форма на сърбам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сърбала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сърбала е производна форма на сърбам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. сърбала — мин. деят. св. прич. ж. р.

сърбала е производна форма на сърбам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. сърбала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

сърбала е производна форма на сърбам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).