съпътствувало

Речник на българския език

1. съпътствувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съпътствувало е производна форма на съпътствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съпътствувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съпътствувало е производна форма на съпътствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съпътствувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съпътствувало е производна форма на съпътствувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съпътствувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съпътствувало е производна форма на съпътствувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).