съпроводил си

Речник на българския език

1. съпроводил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съпроводил си е производна форма на съпроводя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съпроводил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съпроводил си е производна форма на съпроводя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).