съпроводил е

Речник на българския език

1. съпроводил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съпроводил е е производна форма на съпроводя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съпроводил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съпроводил е е производна форма на съпроводя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).