съпроводило си

Речник на българския език

1. съпроводило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съпроводило си е производна форма на съпроводя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. съпроводило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съпроводило си е производна форма на съпроводя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).