съпроводило е

Речник на българския език

1. съпроводило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съпроводило е е производна форма на съпроводя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съпроводило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съпроводило е е производна форма на съпроводя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).