съпроводило

Речник на българския език

1. съпроводило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съпроводило е производна форма на съпроводя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съпроводило — мин. деят. св. прич. ср. р.

съпроводило е производна форма на съпроводя (мин. деят. св. прич. ср. р.).