съпроводил

Речник на българския език

1. съпроводил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съпроводил е производна форма на съпроводя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съпроводил — мин. деят. св. прич. м. р.

съпроводил е производна форма на съпроводя (мин. деят. св. прич. м. р.).