съпоставяла

Речник на българския език

1. съпоставяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съпоставяла е производна форма на съпоставям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съпоставяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съпоставяла е производна форма на съпоставям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. съпоставяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

съпоставяла е производна форма на съпоставям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. съпоставяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

съпоставяла е производна форма на съпоставям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).