съпоставял

Речник на българския език

1. съпоставял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съпоставял е производна форма на съпоставям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съпоставял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съпоставял е производна форма на съпоставям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съпоставял — мин. деят. св. прич. м. р.

съпоставял е производна форма на съпоставям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съпоставял — мин. деят. несв. прич. м. р.

съпоставял е производна форма на съпоставям (мин. деят. несв. прич. м. р.).