съосновало

Речник на българския език

1. съосновало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съосновало е производна форма на съоснова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съосновало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съосновало е производна форма на съоснова (мин. деят. св. прич. ср. р.).