съосновала

Речник на българския език

1. съосновала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съосновала е производна форма на съоснова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съосновала — мин. деят. св. прич. ж. р.

съосновала е производна форма на съоснова (мин. деят. св. прич. ж. р.).