съосновал

Речник на българския език

1. съосновал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съосновал е производна форма на съоснова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съосновал — мин. деят. св. прич. м. р.

съосновал е производна форма на съоснова (мин. деят. св. прич. м. р.).