съоръжил е

Речник на българския език

1. съоръжил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съоръжил е е производна форма на съоръжа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съоръжил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съоръжил е е производна форма на съоръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).