съоръжил

Речник на българския език

1. съоръжил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съоръжил е производна форма на съоръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съоръжил — мин. деят. св. прич. м. р.

съоръжил е производна форма на съоръжа (мин. деят. св. прич. м. р.).