съоръжало

Речник на българския език

1. съоръжало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съоръжало е производна форма на съоръжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съоръжало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съоръжало е производна форма на съоръжа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).