съмнел

Речник на българския език

1. съмнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съмнел е производна форма на съмна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съмнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

съмнел е производна форма на съмна (мин. деят. несв. прич. м. р.).